Гората

Тръгнах след нея.От нищото ангелите ми препречиха пътя и ме спряха а Неси се беше отдалечила.
-Вижте...без лоши чувства но няма да ви водя Хейли Джеймс..хванете си я сами!-те ме заплашиха че ще си платя ако не го направя.-Не ме е страх от вас...аз съм бог!-засмях се леко.-А сега ме оставете.-казах и понечих да тръгна,но това което казах отекна в главата ми и замръзнах на място."Ако не го направиш повече няма да видиш приятелката си!"..и изчезнаха.Сега всичко беше между това да избирам да загубя Неси и да я наранят или да я изгубя,но да не я наранят....и естествено избрах втория вариант.Трябваше да хвана Хейли..но Неси не трябваше да узнава докато не го направя.Настигнах я и реших че ще е по-добре да се преструвам известно време.
-Леле..бърза си...-засмях се.

- Не съм по-бърза от теб, и двамата го знаем - погледнах го притеснено когато ме настигна - Какво става?Защо се забави? - прегърнах го.Беше странно, че се тревожех за него.Та все пак той беше бог..едва ли нещо щеше да му се случи..

-А,нищо...просто...офф добре...спънах се в един паднал клон и се заплетох...почти счупих проклетото дърво като се изнервих.Не ми се смей...моля..-сведох глава и направих молеща се физиономия.Трябваше да я заблудя някак....След това и двамата се засмяхме.-Добре..трябваше да ме видиш от страни..тичам си аз и изведнъж клона като чудовище хваща краката ми..аз падам и след това беше успорвана битка на живот и смърт...и аз победих...естествено..все пак нали съм бог.-направих горда физиономия се е засмях.

- Знаеш, че не ти вярвам, нали? - засмях се, но изобщо не ми беше забавно.
Бях притеснена и усещах, че ме лъже..Но защо го правеше?Не вярвам да е станало нещо чак толкова лошо за толкова кратко време..или беше?

-Добре де...-направих сериозно изражение и леко тъжна физиономия.-Спряха ме...няколко бога...Трябвам им за някакви проблеми и незнам си какво..скоро ще трябва да се върна при тях...само за известно време...и после пак ще дойда....-трябваше да замажа ситуацията...а и "отсъствието' ми щеше да е перфектното време в което да хвана момичето ангел.

-Защо ти не решиш.-усмихнах се.-Само кажи къде искаш да отидеш и какво искаш да правиш.Днес ще съм твоят роб...-коленичих.-На вашите заповеди прекрасна принцесо!-целунах ръката й и се усмихнах,но отвътре се чувствах абсолютно не наред.Така ги мразех тея ангели...признавам им че знаят как да изнудват...Но трябваше да я защитя...нямаше да позволя нищо да й се случи!Дори това да означаваше тя да ме намрази.

Мислих си как тя ще ми се ядоса и ще бъде тъжна,разочарована....Измислих план...ще я накарам да ме намрази...така ще е по-лесно и за двама ни...или поне за нея...
-Хмм...сигурна ли си...?-приближих се към нея.-Последния път като се остави в мои ръце не започна много хубаво...е..за теб...-придърпах я към себе си.-Но на мен ми харесваше да правя това...-целунах я по устните.-..и това...-преминах към вратът й.Ръката ми бавно се плъзна от талията й надолу и спря на бедрото.Целувките ми станаха по-взискателни.-Искам те!-прошепнах до ухото й и след това леко го гризнах.Повдигнах я и я опрях в най-близкото дърво което ми попадна.

Исках я повече от всичко.Щеше да е моя,щеше да ме намрази...перфекно...
-Не ми казвай че не ти харесва...-станах по-груб.Отървах се от горнището й.Впивах устни в нейните.Минах през вратът й и продължих надолу по гърдите и корема.В същото време ръцете ми минаваха през всички части от тялото й.Леко захапах горната й устна.Продължих да я целувам и да впивам устни в тялото й.Притиснах я по-силно към дървото.Целунах я страстно след което устните ми останаха до нейните и се усмихнах смодовонло.След това преминах през брадичката й,леко я повдигнах,продължих по шията и надолу,като леко допирах зъбите си до тялото й.

- Не, не ми харесва! - е, явно не се шегуваше, което изобщо не беше добре..
Той ставаше все по-груб и настоятелен, а аз все по-уплашена.
- Махни се от мен! - проплаках и започнах да удрям гърдите му.
Не можех да повярвам, че му се бях доверила..

Всичко вървеше по план.Тя започна да вика и да ме удря.
-Ааа не...-хванах ръцете й.-Няма да стане...-продължих да я целувам.Махнах тениската си и я притиснах между себе си и дървото.Плъзнах ръката си по тялото й надолу и откопчах копчето на дънките й.

-Ооо,нараних ти чувствата...-засмях се леко.-Виж сега..аз съм бог,а боговете имат нужди....Целия този театър който играх...беше ужасно...Така или иначе след като видях че няма да ми пуснеш доброволно...взех нещата в мои ръце...-трябваше да продължа с лъжите...Чувствах се ужасно,че трябва да го правя...беше мъчително да се преструвам...Не знам дали ми личеше....но не исках да го правя...но все пак трябваше.

- Не, не си ми наранил чуствата и знаеш ли защо?Защото не те обичам! - отново се опитах да го отблъсна, но не успях.
Господи!Как можах да му се доверя?!

Думите й ме нараниха...отпуснах малко схватката след което ударих силно с юмрук дървото...но трябваше да продължа...Бутнах я на земята и легнах върху нея...не трябваше да обръщам внимание на думите й.Продължих да я целувам и я притиснах до себе си.Бях по-груб от всякога.Отървах се от дънките ми,както и от нейните.

Действията му ме нараняваха, но трябваше да бъда силна и жестока - точно като него!
- Какво има, нали искаше само секс?Защо тогава се ядоса като чу, че не те очичам? - погледнах го с поглед пърлен с омраза.Той не можеше да ми отговори и това ме накара да се засмея подигравателно.

Болеше ме и май започваше да си личи...
-Че кой е казал че се ядосвам за това...-продължих да я целувам.За пореден път обходих тялото й с целувки.