Гората

Неси се затича от кея и аз естествено я последвах...най-накрая се озовахме в гората.
-Неси,почакай!Нека обясня!-виках и тичах след нея.-Неси!!-ускорих тичането си и най-накрая я настигнах...Хванах я за ръката и я обърнах към мен.
-Неси,моля те!-казах.

-Просто ме остви да ти обясня!-казах и отпуснах леко ръката й.
-Тази уговорка беше направена отдавна.Помолиха ме да я хвана защото мога да я намеря,докато те не успяват,а и защото съм по-силен от нея.Да не мислиш че през цялото време съм я търсел или нещо подобно?!Не!Дори не си мръднах пръста!Сега попаднах на нея по случайност...-личеше и че не ми вярва...
-Забога,последното което искам е да я нараня!Няма дори да я докосна с пръст...сега съм различен от преди...преди не бих се и поколбал да нараня някой,но ти ме промени!По дяволите,Обичам те!!!-изкрещях го.

-Обичам те!-повторих,но по-тихо.Приближих се и я целунах нежно.-За пръв път съм влюбен и не знам какво ми става..опитвам се,старая се всичко да е перфектно...-погледнах я в очите.-Просто ми кажи че се справям ужасно...ще го преживея!-засмях се леко.Тя продължаваше да ме гледа и да мълчи.-Сериозно..поне кажи нещо..каквото и да е...-казах леко притеснено да не би да съм й докарал шок...

-Не.Не ме нараняваш!Въобще.-погледнах я мило.-Спокойно,казвам го отново-ще чакам колкото трябва!-прегърнах я.-Но имам нужда да ми вярваш..кълна се че няма да нараня нито теб нито който и да било!-прегърнах я по-силно.След това я целунах нежно по челото.

-Не ми вярваш...Какво да направя за да те убедя...готов съм на всичко!-казах решително.-Само ми кажи!-бях убеден и решен да й покажа че съм се променил. Не исках да ме мисли за пълен гадняр и тн..какъвто бях преди..дори аз не си вярвах че съм се променил но беше така...

- Недей да правиш нищо..Просто, недей.Доверието ми ще дойде с времето..Просто трябва да си търпелив. - прегърнах го - Какво ще кажеш сега да се успокоим?

-Добре.Какво искаш да правим?-попитах и зачаках отговор.Щях да чакам колкото е нужно.Нямаше да я предам и да се откажа от нея.Целунах я нежно по челото.-Само кажи какво искаш и го имаш.-целунах я.

-Добре..както кажеш.-усмихнах се.
Тя седна на земята и след това се настаних до нея.Вгледах се в невероятните й очи и за пореден път осъзнах че не е сън и че я обичам.
-Какво те прави щастлива?-попитах и я погледнах влюбено.

- Вече и аз не знам - засмях се - Вероятно това усложнява нещата за теб.Засмях се и също се вгледах в очите му.Синият му поглед вече не беше толкова студен и безразличен, а по-скоро точно обратното.

-Нищо не усложнява.Достатъчно ми е да съм с теб.-усмихнах се и й подадох една красива червена роза,която бях откъснал от близкия храст преди да седна до нея.-Красиво цвете за друго красиво цвете.Помниш ли...първият път който се срещнахме..Всъщност не е вярно че си красива колкото тази прелестна роза..ти си много по-красива!-усмихнах се.

-Наречи го шесто чувство.-засмях се леко.Бяхме седнали до едно дърво и както се очаква в гората са малко местата на които може да се мярнат слънчеви лъчи...ние бяхме улучили такова.Един лъч мина през клоните на дърво и освети храст с диви плодове,около който имаше птички, и цветята около него.Беше вълшебно.Свирнах леко с уста и едно от птичетата се приближи до нас с Неси.

-С годините свикваш...а и обожавам животните.-усмихнах се и я целунах по челото.След това хванах леко ръката й и я протегнах напред към птичето.То се доближи така че да може да го докосне.-Виждаш ли.Не е трудно.Само трябва да го накараш да усети че е в безопасност.-усмихнах се отново и я прегърнах.

-Че кога съм се държал като кретен?-казах шеговито.Тя ме удари леко по рамото а аз се замсях.-Добре де..бях бълен кретен..знам си го...-засмях се и станах.Имаше роса по тревата и беше лесно да събера няколко капки вода.
-Бърз въпрос..как ще реагираш ако те напръскам с вода?-подхилих се.

-Е,при всички положения ще бъдеш напръскана.-засмях се и тя тръгна да бяга.Тръгнах след нея,като обиколих едно дърво поне 3 пъти.Най-накрая я настигнах и я хванах.-Добре..промених си мнението,няма да те пръскам...а и не ми остана вода в ръцете докато те гоних.-засмях се.