Една от стаите

-Не си полу вампир полу човек....ти си полу вампир..полу бог...-погледнах я удивено.Тя също.-Кой ти е казал че си полу-човен а не полу бог??-зачудих се и я попитах.-Сега се отключват силите ти..затова изпистваш болка...ще те изведа от тук и ще ти помогна.-усмихнах се.

-Би ли замълчала замалко...трябва да се успокоиш за да не те боли толкова...и аз го преживях преди...доста време..-взех я и я поставих на леглото да легне и донесох да пийне вода.Беше се успокоила малко.
-Кой би предположил че си полу бог..хмм-погледнах я изпитателно и след това се усмихнах.-Как се чувстваш?-попитах.

-Хей хей хей..успокой се!!!Сега трябва да си спокойна за да не те боли.Силите ти се отприщват и колкото по нервна,ядосана или развълнувана си,толкова по болезнено ще бъде.-погледнах я умолително.-Моля те направи поне това.-усещах че силата й е голяма.Чудех се чия дъщеря е...тогава се сетих че имаше слухове че Хадес се е забавлявал на земята..доста забавлявал..-Възможно ли е..?-прошепнах тихо...но тя очевидно ме чу.

-Нищо..просто си мислех кой е баща ти или коя е майка ти...Може да съм се объркал,но...-позамислих се дали да й кажа и когато видях погледа й който казваше "Кажи ми или няма да доживееш до следващия час" реших че ще й кажа.
-Боговете винаги сме били горди със себе си...Винаги сме мислили че сме нещо повече от всеки друг и че хората са като марионетки в ръцете ни.Почти винаги сме спазвали традициите си,но богините бяха твърдо против да ги нарушават.Някои богове обичаха да слизат на земята и да се забавляват.Имаше слухове че Хадес,предполагам знаеш кой е той,е бил на земята..с момиче,което може да има дете от него....-тя разбра какво намекнах.

Тя ме прегърна и аз я прегърнах силно.
-Спокойно..-леко погалих косата й.-Ще разберем всичко за теб.Ще те пазя и ще те обуча как да използваш силата си..като разберем каква е.Обещавам!-казах..и го мислех..тя беше полу бог...а спорд кодекса трябваше да се защитаваме един с друг.А и го исках.Щеше да е хубаво да я обуча.

-Да,ще го направя.-прегърнах я отново.Избърсах една от стичащите се по бузата й сълзи с пръст и й се усмихнах.-Спокойно..всичко ще бъде наред.-огледах наоколо.-Обаче предлагам да отидем някъде другате...сред природата или не знам..където ще се чувстваш добре.

Отново я прегърнах.
-Тук е мрачно и прашясало..няма да е добра обстановка за съвземане.Ще отидем при реката...там е успокояващо.Хайде,ще те нося!-Хванах я нежно и леко я повдигнах.Тръгнах към реката носейки я.