Една от стаите

Реших, че няма нужда от повече приказки.-Време е за шоу-усмихнах й се дяволито и скоро се озовахме...в хотела, обитаван от духове. Не ми се мислеше за нещо по-сложно и мистериозно, пък и за простосмъртните, това си беше гавра с умрелите, които всъщност не бяха умрели...Погледнах към Ренесме. Все пак тя беше поредната кучка за една нощ. И независимо колко се дърпаше, след малко щеше да стане моя, по един или друг начин.-Сладкишче, няма смисъл да се дърпаш. Просто си избери-по моя, или по твоя начин искаш да е!

Това момиче определено ме забавляваше. бях свикнал жените сами да идват в леглото ми...а тази ми бягаше. Дадох и няколко секунди преднина и се озовах до нея.-Ти си уникална, Ренесме!-не го казах с никаква романтична нотка, просто не намерих по-подходяща дума. А може би имаше- "глупава", "наивна"...-Защо просто не се качиш в стаята. Вечерта ще мине, а аз ще няма да съм те съблякъл-засмях се, а момичето направо изтръпна.-Не се мисли за толкова велика. Ти си просто поредната курва, изпречила се на пътя ми. Тази нощ ще си моя, утре можеш да си вървиш. Какво ще кажеш?-не й дадох време да отговори. Блъснах я към една стена и жадно впих устните си в нея. Не можех да го опиша, но нещо в този хибрид наистина ме побъркваше.

-Защото не ми се занимава. Намерих теб, така че за какво ми е друга? Всички сте еднакви. Долни курви, които не стават за нищо друго. Но не разбирам защо толкова се дърпаш! Не искаш ли още сега да те целуна така-притиснах устните си в нейните съвсем леко-така-устните ми се спуснаха към врата й-или може би го обичаш по-мръсно-закапах кожата над главната артерия. Ренесме изпищя от ужас, а аз отново се разсмях и я пуснах-Хайде, бягай! Тичай, разбий вратата...но не можеш да излезеш оттук. Кракът ти няма да може да премине извън този врата, ако аз не пожелая. Затова те чакам в стаята.-изпратих й въздушна целувка и се излегнах по протежението на леглото.

-Не забравяй, че аз определям правилата, кукло. И точно сега казвам, че за теб ще е най-добре да се предадеш доброволно, защото "Създателят на Първата световна" може доста да се ядоса и тогава няма да се интересува какво мислиш по въпроса-намигнах й и погледнах към часовника си-още няколко часа, скъпа. Предаваш ли се?-и двамата бяхме инати и очевидно никой нямаше да отстъпи.-Добре...как го обичахте вие, лиглите? О, да, разкажи ми за живота си. При кой ще отидеш, след като те пусна?

-Като си ядосана си секси.-протегнах се на леглото и я изгледах перверзно.-Ок,започва да ми омръзва...давам ти 10 минути да се предадеш сама и после си моя..ти така или иначе ще бъдеш моя,кукло!-подсмихнах се.-Тик-так-тик-так...времето тече...

-Защото ми харесват трудните.-отговорих и я бутнах на леглото.Започнах да я целувам,след което продължих надолу.Допирах леко зъби до кожата й.Плъзнах едната си ръка към рамото й за да махна презрамката на потника.-Харесва ли ти?-попитах и допрях устни до нейните,след което бързо и леко захапах горната й устна.

-Хмм..а така бебче...-започнах по-грубо.С едната ръка я хванах за талията и я притиснах към себе си а с другата започнах да свалям и другта презрамка от потника й.Съшевременно я целувах по шията.

Реших, че няма смисък да казвам каквото и да било, но все пак не можех да го оставя да прави каквото си иска, не исках да го оставям..
Измъкнах едната си ръка и я протегнах към едното шкафче до леглото.Напипах някакъв твърд предмет и ударих с всичка сила Дейвид с него.Не вярвах да има ефект, но исках да опитам.

-Ауч..не е много мило да удряш хората с предмети.-въобще не ме заболя..нямаше никакъв ефект върху мен..все пак съм бог..но фактът че тя го направи някак си не ми хареса.Хванах ръцете й за да не може да избяга и я притиснах на леглото.-Казах ти че няма смисъл да се опитваш да избягаш....няма да постигнеш нищо...може би само да ме ядосаш малко защото и боговете имат търпение,но не е голямо...

-Оо значи сега и ще риташ...-целунах я отново.-Добре хубаво..ще те оставя малко..но не си и помисляй че ще избягаш-предупредих я и станах от нея.Тя веднага се отдръпна и стана.

-Какво защо?Защо те пуснах...еми като гледам доникъде няма да я докараме така,а и ти сама ще ме пожелаеш,повярвай ми.-Усмихнах се дяволито и й намигнах.Настаних се на някакъв стол.-Сериозно,трябва да дойдат от подръжката да видят тоя хотел...прекалено е прашясал...-засмях се.Погледнах към Неси.-Какво има,да не би да искаш да си ходиш?-повдигнах вежда.-Знаеш,че няма да стане,не се опитвай.Тя ме погледна злобно...нещо в погледа й се беше променило...сякаш..не знам как да го опиша.

-Част от характера на един бог...Правило 1:Обича да досажда.-засмях се леко.-На теб не ти ли харесва да ти досаждам...-усмихнах се и й пратих въздушна целувка.Нещо в нея се беше променило..сякаш е станала по-силна...

Тъкмо щях да му отговоря, когато главата ме заболя ужасно много.Дали не беше от това, че не бях пила кръв от дни..Но не, беше по-различна болка..
Очите ми потъмняха и сякаш започнах да се чувствам по-силна..
- Какво ми направи? - попитах едвам, държейки се за главата.

-Нищо не съм ти направил!-станах и отидох до нея.Бях леко притеснен за нея..не знам защо....Изведнъж усетих нещо...някаква сила в нея...веднага разбрах каква е,защото целият бях пълен с такава.
-Чакай..ти не беше ли наполовина вампир и наполовина човек???-попитах гледайки неразбиращо и очевидно тя не схвана за какво ставаше дума.