Създаване на вампир

Lisa; Vasilisa Petrovna | 20 years | fc: holland roden | Vampire

Някъде неуморно туптеше нечие свиващо се от уплаха и изгарящо от страст сърце. Мъртво сърце, опитващо се да се пребори и отново да си възвърне онзи пламенен живец, който бавно губеше. Поредната жертва. Поредната изгубена душа, която бе пленена от красотата на госпожица Петровна. Поредният откраднат живот.
Тишина. Мрак се стелеше навсякъде и обгръщаше алчно всичко с черните си ръце, но бе прокуждан от лунният сърп, хвърлящ своята тайнствена сребърна светлина наоколо, задушавайки блещукащите, по небосвода, звезди. Тих стон последван от следващ, прогони блаженната тишина и направи атмосферата по - интимна, по - страстна.. Усети се и лекият топъл повей на вятъра, който разклати клоните на дърветата, заигра се с белите, спуснати, копринени завеси, и донесе със себе си наситеният гъст аромат на рози и нежното благоухание на люляк в тъмната стая. Лунната светлина, като неканен гостенин, се прокрадваше и процеждаше през завесите в помещението, осветявайки и разкривайки самоличността на девойката. Василиса Петровна. С притворени клепачи и омайващи огненочервени къдрици, стелещи се като водопад по сатенените завивки на леглото. Лицето й бе придобило топъл и приветлив вид,а бузите й бяха поруменели. Приличаше на привидение. Красиво привидение, зародило се в дълбините на мрака. Бледото лице, поело в себе си тъмнината и спокойствието. Млечнобялата, нежна и настръхнала от безспирните и опияняващи ласки, с които непознатия тъмнокос младеж даряваше неприкрита добре от оскъдното парче морскосин плат, кожа. Ръцете му жадно я изпиваха, горещото му дихание се разхождаше по кожата й като нежна топла ласка, карайки крехкото й тяло да се извива и да тръпне. Дъхът й бе лек, едва доловим.. Целувки. Продължителни, парещи, изгарящи, страстни и ненаситни целувки, които непознатия си открадваше от червенокосата. Ръцете му се плъзнаха надолу по тeлцето на момичето, преминавайки нагло по стройните й дълги бедра като пръсти му нахално надигаха ръбовете на синия плат. Девойката отвори тюркоазените си очи, зениците й се свиха, скри се сивия им отенък и даде път на черният. Очите, които могат да те омагьосат само с един поглед. Усмивката на Лиса се разшири като лицето й придоби дяволито изражение. Безкрайната страст.. жестокото сладострасие.. либидото оцветено в тъмнината. Еуфория и екстаз. Цялото й тяло трепнеше от възбуда. Беше се оставила в ръцете му. Докато устните му се опитваха да направят нейните свои, усмивката й така и така не се махаше. Рязко движение и сега тя бе завзела доминиращото място, настанявайки се върху него. Ръцете й жадно обхождава тялото му, а устните й търсеха неговите. Василиса си позволи да си открадне целувка - първа,втора.. последва и трета. Целувките и ласките й ставаха все по - груби, хапливи и настойчиви, преминаващи ту по устните му, ту по брадичката му, ту по врата му. Езикът й подмолно се вмъкна в устата му. Всяко негово докосване,всяка невота ласка.. оставаше следа по тялото й. Безумно чувство бе обзело и двамата. Имаше чувството,че времето около тях беше спряло. Меките и леки стонове, се отделяха от бледорозовите й устни. Горещото му дихание,което се разхождаше по шията й я караше да настръхва,да трепне.. действията му я караха да се чувства слаба. Изглеждаше, че и двамата нарочно се опитваха да отложат предстоящето, предизвиквайки сладка агония у другия.
Отново усещаше тежест в гърдите си.  Жажда. Глад. Онова порочно желание отново завземаше връхна точка. Онзи сладострастен порив да запълни празнината в душата си и да утоли гладът си. Сграбчи младежа, притискайки го силно към крехкото си на пръв поглед, тяло, а туптенето на сърцето му подразни с дразнеща нежност финния слух на създанието, което всеки момент щеше да покаже своята истинска същност.
Студенина. Усещаше тръпки по цялото си тяло. Самотата се слива с нея и разкъсваше сърцето й на малки ледени парченца. Кръвта й бавно изстина. Бе показала истинската си същност. Вампир. Девойката се надвеси над врата на непознатия. Зъбите й изкочиха рязко и силно, разкъсвайки венците, а инстинктите й се пробудиха. И преди да успее да издаде и звук, Лиса бе забила зъбите си в шията му. След миг мъчителния копнеж бе потушен щом прекрасната алената течност рукна върху тъмночервените устните на червенокоската. Първоначално младежът се опитваше да се отскубне, за това вампирката пиеше жадно, на големи глътки, докато пулса му не стана едва доловим и не след дълго се отпусна в ръцете на госпожица Петровна. Не след дълго Лиса отдръпна зъбите си от меката, умираща плът, облизвайки и наслаждавайки се на последните капки кръв, докато накрая не пусна вампира.
Момичето стана от леглото и въздухна от наслада. Лека усмивка озаряваше мраморното й лице. Но всичко имаше край. Утринта идваше с първите слънчеви лъчи и отвличаше нощната прохлада в продължанието на още един ден. Цветовете се смекчаваха, сенките чезнеха, жълтите и тъмносини багри в небето гаснеха в мастиленочервеното на утринта..


Улиците на Париж изглеждаха приветливи, просторни и светли. Градът на любовта, градът на надеждите, на изкуството, на музиката, на виното, на поезията, на копнежа.. Той гъмжеше от хора, символизиращи всичко това. Хора, които вярваха в свободата, любовта, красотата и истината. Идеали, които бяха непонятни за Василиса, но тя ги следваше. Ах, Париж. Той бе спасение за младата госпожица Петровна. Тя бягаше. Бягаше от своята съдба. Своята ужасна участ. Бе избрана за нещо, което никога не бе искала. Отнемаха свободата й, отнемаха нейната авантюристична душа. За това се укриваше тук, градът описващ, реализиращ и символизиращ нейната душа. На песнопойна птичка, "дете на революцията".. Отвътре винаги бе била едно дете, което се страхуваше от онова, което умее.  Странна, неудържима,  променлива, интересна, мистериозена, съвършенна.. всепоглъщаша. Василиса Петровна бе като въртележка от странности, които никой не можеше да улови. Тя бе несъща. Ръцете й ще те отпратят, а ароматът на парфюма й ще се запечата в съзнанието ти.