Хотелът отвън

Естествено ми доскуча и слязох на земята.Реших да поостана малко там и да си поиграя..да завъртя някоя интрига...абе накратко да се забавлявам.И понеже обичах зловещите и мрачни места-точно мой тип..отидох при гробищата в някакъв хотел...хотел в гробищата..тея смъртни не бяха добре..както и да е...
Бях вътре и разглеждах докато не усетих как два вампира влизат един след друг..чакай..вампир и половина..момичето беше и наполовина човек..интересно..."Ще се позабавлявам малко"-помислих си.
-Виж ти,явно този хотел е доста известен щом се насъбират същества тук.-появих се някъде от горния етаж при стълбите.Очевидно ги стреснах..

-Кой съм аз ли?Това не ви интересува.-отговорих спокойно.-Но ще ви кажа,че съм по-силен и по-могъщ от вас.-казах надменно.
Когато бях минавал през гробишата бях откъснал една бяла роза.Слязох при тях и отидох до момичето.
-Красиво цвете за друго красиво цвете.-казах й и леко го сплетох в косата й.
-Аз съм бог.За сведение.-казах и погледнах момчето.-Казвам се Дейвид.

-Приятно ми е Дани и Ренесме.Да кажем че дойдох във вашия свят защото в моя ми доскуча.След Троянската война,другите,които направих не бяха толкова забавни,а и исках да видя какъв е животът тук.-отговорих кратко,но изчерпателно че да разберат.
-А вас какво ви води в този хотел насред гробищата?-погледнах ги ухилено.

-Да естествено..все пак са мое дело.-подхилих се.-Аз съм сложил началото на много войни прочути в историята.Както и в момента...-на лицето ми се появи дявоска усмивка.-Да кажем че днес по-рано минах през едно градче в Мексико.Но тук няма да има война,все още не..ако реша да има..

-Защото ми беше скучно и исках да се позабавлявам.Нещо против това?-попитах и я погледнах.Започнах да обикалям из първи етаж.
-Трябва да опиташ да създадеш интрига някой път..ще видиш че ще ти хареса.-усмихнах й се и й намигнах.-Естествено ти не можеш да направиш война,тъй че ще се задоволиш с огромен скандал.

-О,не се притеснявай..не съм само аз.Има и други..всеки обича интригите...но аз определено си падам по войните...Веднъж с Арес си направихме състезание чия война ще има повече жертви..беше забавно.-засмях се леко.-Ти да не се изплаши?-погледнах я самодоволно и се усмихнах дяволски.

-По-спокойно красавице....не се ядосвай.И преди са ме наричали "задник","гадняр","кретен" и какво ли не.Не се засягам..просто го връщам...-отново се усмихнах.Говорех изключително скопойно.-Но ти не си застрашена от това.Харесваш ми...няма да те наранявам..ако не се ядосам мноого.

-Не ме харесваш,а?-засмях се.Беше ми трудно да го повярвам.Продължих да се смея още няколко секунди.-Сериозно?-попитах като се доближих до нея и нежно погалих лицето й.

Хмм...не се поддава лесно.Това беше като предизвикателство за мен.Все някога в скоро време щях да я спечеля.
-Поне си признай че те привличам поне малко.-намигнах й и се усмихнах.