Създаване на друго същество

Име:Elena Cullen
Години:500
Раса:Паднал ангел
Дарба:Парализа чрез допир,Вижда миналото и бъдещето на всеки като го погледне в очите
Външен вид:Елена е висока жена със стройно тяло.Косата й е дълга и руса.Носи я изправена или чуплива.Облича се по последна мода и не изпуска възможност да се покаже с нова дреха или нови обувки.С измъчването си привлича мъжете,а по облеклото й може да се каже,че не и пука как се облича или как изглежда в очите на хората.Със светло сините си очи омайва и най-твърдоглавото същество.Усмивката й излъчва сексапил и власт.
Характер:Ели като човек е много добра,въпреки парите си и властта,която притежава.Живот й на земята е бил суров,но така живее и в рая,заради което е изгонена.След като се връща на Земята,тя се променя.Става по-лоша и по-сурова с всички около нея.Няма много приятели,но не се оплаква заради липсата им.Усвоява и се научава да живее новия си живот,въпреки,че мрази хората като нея,тя живее с тях.Голям инат е заради,което успява да постигне всичко с упоритост и съвсем малка доза труд.
История:Не си спомням много за живота ми преди рая,но ще разкажа това,което помня.Родена и огледане в бедно семейство,лишено дори от три дневен режим на хранене,аз си бях щастливо дете.Баща ми работеше като дървар,а майка ми беше акушерка.Бях единствено дете,което беше предимство за мен.Къщата ни беше на един етаж в който имаше три стаи.Едната бе моята,втората на мама и татко,а третата беше кухнята,където аз като по-голяма прекарвах по-голямата си част от денонощието.Не се оплаквах от това,но всичко приключи един ден когато татко умря.Но начина му на умиране остана като трън в съзнанието ми.Той почина и се пръсна около нас.Беше нещо подобно на фоеверки.Като малко дете,аз се радвах заради много светлини пред погледа ми,но мама беше нещастна и то не заради смъртта на тати,а заради друго.Попитах я какво има,а тя каза,че много скоро сама ще разбера.Живях в неведение доста кратко време,докато един ден всичко ми причерня.Не знам какво стана,но когато се събудих бях на съвсем различно място.Мястото беше красиво,но не беше точно като моите детски представи за рая.Докато мислех къде съм,дойде един човек,по точно мъж и само каза,че съм много далеч от майка си и че повече няма да я видя.Или ако я видя,тя няма да е жива.Това ми причини болка,но се опитах да съм силна.Прикривайки болката всеки ден тренирах и поддържах форма.След известно време,отново припаднах,но се събудих вече може би в рая.Там живеех много хубаво.Не се оплаквах от нищо,но като всеки човек или по точно като баща ми,аз направих грях и ме изгониха от рая.Отново бях на земята,но бях различна вътрешно от другите.Нещо се беше променило в мен и не бях същия човек или както се водех ангел.Сега на етикетът ми пишеше ,,Паднал ангел".Тоест не ангел,а ангел,който беше сгрешил.Не мислех да бездействам тук,затова почнах работа,но от злоба се превърнах в една надута известна кучка.Не,че ми пукаше.Бях доволна от това,което станах.От новата си същност.От новата Елена.
Допълнително:
Пуши,пие,обожава шоколад и бързите скорости

Лик на героя:Candice Swanepoel

Одобрена!Добре дошла!

-Чувам ги, кълна се! Повярвайте ми, моля ви! – крещеше момичето, което бе заобиколено от хора, действително ги чуваше, но никой не й вярваше. Не трябваше да й вярват, защото я бяха обявили за луда. Момичето продължаваше да крещи, докато я затваряха в някаква стая. И това бе последния й спомен. Преди да отвори очите си.
~~~~
Нека се върнем назад и да разберем какво точно се е случило с нашето момиче . Седеше нависоко, бе запратена на земята, чакайки заповеди да се прибере цели 2000 години. Да Ана бе по – стара от света, наблюдаваше хората, как се обичаха, мразеха, правеха секс, наблюдаваше как им се раждат нови деца, как израстват и остаряват, а тя си оставаше все същата и просто ги наблюдаваше. Искаше й се и тя да изпитва всичко това, искаше да бъде като тях, докато не я върнаха в Рая. Искаше отново да слезне на земята, но никой не й даваше, тя трябваше да остане там. Една прекрасна нощ, звездите тъкмо се бяха показали на небето, когато се чу вик, вик от болка от падане, болеше повече от това да ти изрежат бъбрека с тъп нож. Питате се какво боли? Ана бе изтръгнала божията благодат от себе си и сега болеше, болеше повече от колкото можехте да си представите и тя падаше,бадаше толкова бързо, че я заболя. А след това просто вече нищо не беше същото, чу се детски плач и тя осъзна, че това беше тя.. не, не беше тя беше сестра й, момичето което се роди след като тя се появи в семейство Михайлови, който я приеха с добре дошла, защото по – това време не можеха да имат деца. А тя беше тяхното малко чудо буквално.

Сега 20 години по – късно тя чуваше ангелите, не знаеше защо, но чуваше какво си говорят, а майка й баща й не й повярваха и я пратиха в лудница. Докато не избяга, избяга защото тези отдолу бяха разбрали и я искаха, колко хубаво щеше да е да разчекнат паднал ангел, който чува бившото си семейство.

Одобрена си, добре дошла!Попълни си профила и приятно прекарване във форума ^^