Вила на Хейли Джеймс

Спалнята на Хейли:

Стая за гости 1:

Баня:

Кухня:

Трапезария:

Всекидневна:

Басейн:

Стая за гости 2:

С Нейтън тръгнахме и за нула време вече бяхме в Париж пред вилата ми...
-Последния път като бях тук беше преди няколко месеца...Наскоро дадох вилата за няколко седмици на една приятелка,но вече я няма..да се надяваме да не е оставила пълен безпорядък.-засмях се и извадих ключовете.Влязохме.
-Е,изглежда добре.-отидох до хладилника и го отворих.-Че даже и храна е оставила.-отново се засмях и затворих.Отидох до вратата и заключих.-И от този момент г-н Скот сме под домашен арест.-усмихнах се.

- Честно казано..за по-приятен домашен арест от този не бях чувал.. - засмях се и я придърпах към себе си, взимайки я на ръце.
- Е, какво искате да правим, принцесо? - попитах и я целунах леко.

-Ами незнам принце от мечтите ми...трябва да помисля...Предложения..?-той ме вдигна на ръце и се засмях леко.
-Като за начало...искам целувка...-повдигнах вежда и се усмихнах.-А после...още една...и още една...Какво ще кажеш?

- На вашите заповеди, госпожице.. - засмях се и започнах да я целувам, вървейки към хола.Поставих я на дивана и продължих с целувките, който ставаха все по-настоятелни.Целувах устните, лицето, вратът й и скоро нямаше да ми омръзне.

-Може и да имам доста лош късмет но имам и добър,толкова добър че да те срещна.Голяма късметлийка съм!-целунах го страстно.-Обичам те!-казах докато той продължаваше с целувките.Разтапях се в прегръдките и целувките му.

- И аз те обичам!Нямаш идея колко много! - отново я целунах, а ръцете ми преминаха през талията й, докато не стигнаха до бедрата и ги повдигнаха, така че да се обвият околко кръста ми.

Обвих ръце около вратът му и леко разроших косата му.
-Нейт...какво ще кажеш да запазим секса за довечера,а сега да правим..мм..плодова салата защото умирам от глад и умирам за плодова салата!-и двамата се засмяхме и станахме от дивана.Отидохме в кухнята и отворих хладилника...-Естествено не е оставила плодове...-затворих хладилника.-Добре...магазина..-погледнах Нейтън умолително,след това се приближих до него и го целунах нежно.Той естествено не можа да откаже.Дадох му ключовете и отключихме.
-Да вземеш боровинки,къпини,..-започнах да изброявам.
-Да,да разбрах..плодове!-Нейтън ме прекъсна и се засмяхме.
-Мисля и аз да изляза за малко и да се поразходя...Какво ще кажеш всеки от нас да се разходи колкото време иска..-той кимна в съгласие.-Да не се изгубиш!Обичам те!-целунах го и той тъгна.Малко след него тръгнах и аз.Заключих и отидох към парка.Докато вървях си мислех как искам да направя нещо...нещо което да ми напомня колко много обичам Нейтън...реших че ще си направя татуировка.Около един час по-късно се връщах към вкъщи.Бях си татуирала числото "23"-номерът на екипът на Нейтън по баскетбол.Татуирах я малко под кръста...Всеки би казал "мръснишка татуировка".Засмях се леко като го помислих.Вече бях пред вилата и видях че вратата е отворена.Влязох леко несигурно.
-Нейтън...?-опитах се да разбера дали е той.След това се осъзнах че вратата е разбита и взех първото нещо което ми попадна за самозащита.-Кой е там?-попитах.Затворих вратата и влязох навътре...Тогава видях някакво непознато момиче във кухнята.
-Коя си ти?-бях готова за нападение и отбрана...отбрана ако ме нападне и нападение ако се окаже че ангелите са наели и нея...

Избрах си вила и както винаги разбих вратата ,и влязох.Острото ми обоняние ме отведе право в кухнята.От три дни бях скитала и нищо не бях хапвала.Веднага отворих хладилника.За щастие имаше много месо.Тъкмо посегнах да взема едно сурово пилешко бутче...
-Коя си ти?-обърнах се към коридора и видях едно момиче с чадър в ръка.Усетих ,че е бясна и готова за отбрана.Беше ангел...колко ги мразех!Освирепяла от глад веднага й се нахвърлих.
GIFSoup

"Е това вече преля чашата!Ангели ме преследват,изпращат богове след мен,приютявам в дома си луда братовчедка,крадяща гаджета,а сега и момиче от семейство вълци нахълтва във вилата ми!"-помислих си и се ядосах.Може да съм ангел ама не съм беззащитна!Тръгнах ядосано към нея и я цапардосах с чадъра толкова силно,че можеше и амнезия да получи.
-Коя си ти?-попитах отново готова за отбрана.-Само не ми казвай че ония кретени ангелите са изпратили и теб след мен.Това вече ще е направо..не знам какво...считайки че и бог пратиха!-започнах да се изнервям и почти крещях.-Немога и един нормален ден да имам без да се случи нещо!-вече се бях ядосала.-Отговори ми..коя за бога си ти и какво правиш в вилата ми??!

Момичето ме фрасна с чадъра толкова силно ,че едвам чувах какви глупости дрънкаше.
-Не са ме пратили никакви ангели....бих убила всеки ангел който срещна!!!!Защо пък те ще се интересуват толкова от теб.-в това което тя говореше нямаше никакъв смисъл.Защо ще я преследват ангели!!!??Тя си отвори устата да каже нещо,но бе прекъсната от стомаха ми който просто плачеше за храна.Толкова ме болеше,че не знаех за какво да се хвана корема или току що пострадалата глава.Изведнъж ми причерня и припаднах.
GIFSoup

Тя припадна..и беше гладна...и каза че не е с ангелите....Личеше че е изгладняла а и щом не ме преследваше може би нямаше да е зле да й помогна.Опекох набързо няколко бутчета месо и добавих гарнитура картофи.Бях я поставила на дивана докато се свести.Щях да я нахраня и да я изслушам и тоя път нямаше да се доверя ей така от нищото!Взех една чаша ледена вода и я залях в лицето.Тогава тя се свести и започна да се озърта наоколо.
-Аз съм Хейли!-представих се без чувство,със сериозно изражение.-А ти си?

Събудих се и почнах да се озъртам.Видях момичето което ме фрасна с чадъра.Тя ми каза името си и поиска моето.Изглеждаше доста серьозна.
-Вивиан.
Искаше ми се веднага да си тръгна.Момичето...Хейли донесе храна и седна до мен на дивана.Не можах да откажа и останах заради храната.Последва това което очаквах...разпит.
GIFSoup

-Изглежда от доста време не си яла нищо..спокойно..нахрани се...само без повече нападания и рушене на къщата ми..-засмях се.-Оуу..и извинявай че те ударих толкова силно-извиних се.Докато тя беше в безсъзнание бях довела вилата до нормален вид.
-Ти каза нещо за ангелите...предполагам си се усетила че аз съм ангел...-погледнах към нея.-Какво знаеш?-придобих сериозно изражение.

-Ангели убиха родителите ми заради някаква тайна.Така и не разбрах каква е.-трябваше да се уверя дали не е от "тях" преди да и споделя повече.
-Извинявай за нахлуването.-реших да и се извиня.Беше ми неудобно,но глада ме надви и изядох всичко което ми беше донесла.
-Ако има нещо което мога да направя за да ти се отплатя....
GIFSoup

-Така..значи мразиш ангелите...не си някоя моя откачена братовчедка..значи всичко е наред.-усмихнах й се.-Моята история не е дълга...Ангел съм..когато съм на 3 убиват родителите ми и имам настойници,които ме преследват за да ме използват за планове,които нямам идея какви са и не искам да съм част от това...От доста време им бягам...сега са пратили бог след мен...не знам какво още...И сега съм тук за няколко дни с гаджето ми,който в момента трябва да е до магазина или да се разхожда някъде.Това е накратко.-тя ме гледаше странно.-Знам че е шантаво,не се притеснявай да го кажеш!-засмях се.Изглеждаше добро момиче,мисля че нямаше да ми навреди,но все пак нямаше да й се доверявам много...след случката с Ана...

Тя ли беше ангела за който говореха родителите ми?Престолонаследника на трона!?
Чудех се дали да й кажа изглежда не знаеше.
-Тези които са убили родителите ти са убили и моите.Не знаят,че съм жива.Извинявай,но малко излъгах.Тайната заради която ги убиха е свързана с теб.Щом те преследват значи трябва да си ти.Ще го кажа дори и да не ми повярваш...ти си престолонаследницата на трона на ангeлите!
GIFSoup

Гледах я така няколко секунди и след това избухнах в смях.
-Да бе...сега ще кажеш че съм Клеопатра.-продължавах да се смея.-Аз...престолонаследник на трона на ангелите??!-вече тотално не можех да спра да се смея.Тя обаче изглеждаше напълно сериозна.-Чакай малко...ти..не се ..шегуваш...-придобих сериозен вид.След това тотално се шокирах.
-Но..ти..ти..може да грешиш нали??Не може аз да съм..не..не е възможно...-паникьосах се.Засмях се леко.-Сигурно грешиш..невъзможно е да съм аз.

За да намеря ангелчето трябваше да усетя къде е...За това се върнах на кея и усетих енергията й...Беше отишла в Париж...Последвах енергията и се озовах пред някаква вила..и тя беше вътре в нея.Не беше сама...усетих...върколак?Ама какво ли се учудвах като имаше и демон за гадже...него обаче го нямаше...какво улеснение.Влязох и тя се усети.
-Е,пак се срещаме,Хейли...но този път аз те намерих.-подсмихнах се зловещо.Усетих как тя се разтрепери.Момичето върколак очевидно усети че съм заплаха и тръгна срещу мен.Грешка...не й се получи нападението.Без никакво усилие я отстраних и тя изпадна в безсъзнание.-Всички правят една и съща грешка...тръгват да нападат вместо да бягат...-отправих поглед към Хейли.

-Защо си тук?-попитах плахо,макар и знаейки отговора...Панически започнах да бягам към стълбите и се качих в стаята ми.Затворих вратата.Веднага си извадих телефона за да звънна на Нейтън,но нямаше как...Дейвид щеше да ме чуе..затова му написах съобщение.Трябваше да е кратко за да го напиша бързо и написах това:”Помощ!Богът е във вилата!”..изпратих го.В следващия момент Дейвид влезе в стаята и аз изтичах до другия й край до леглото и взех лампата.Метнах я по него,но без успех...

-Поредния погрешен ход...-бързо отидох до нея и я хванах.Съпротивлението не закъсня...-Не,не и не...няма да се получи!-казах спокойно като хванах ръцете й.-Ще си го получиш,Хейли!Заради теб и само теб трябваше да се откажа от любовта на живота ми!-замалко да се просълзя,но вече не бях размекналия се Дейвид...-Отиваш при настойника си!-хванах я и тръгнахме.

След няколко часа се върнахме.Пристигнахме пред вилата и аз прибрах крилете си.Влязохме вътре.Използвах силите си за да придобие нормален вид,а не на бойно поле.Вивиан още беше в безсъзнание,както и Нейт и Неси.
-Леле...доста здраво си я цапардосал....-казах на Дейвид и той ми помогна да качим тримата на горния етаж.Оставихме Неси в едната стая за гости,Вивиан-в другата,а Нейтън в мойта стая.
-Трябва да се възстановят...-казах и си взех чаша вода.-Искаш ли нещо за пиене или ядене..само кажи!-казах докато той сядаше на един от столовете.

-Не,благодаря!-отговорих.-Сега трябва само да седим и да чакаме да се събудят.-казах.Погледнах към Хейли.-Благодаря...че ми помогна за Неси.-усмихнах се.-Така и не разбрах защо не успя да те нарани...силите му не ти подействаха...-казах размишлявайки.

-Сигурно защото като престолонаследница силите ми се задействат и придобивам някакъв имунитет.-казах и му разказах историята с Ана.След това решихме че ще се качим да проверим Неси и Нейтън.Дейвид отиде в стаята на Неси,а аз първо минах покрай стаята,в която беше Вивиан...още не беше будна.След това влязох в мойта стая и легнах до Нейтън.Сгуших се в него и от очите ми започнаха да се ронят сълзи.
-Моля те събуди се...Трябваш ми..не мога без теб!Моля те!Обичам те!-сгуших се по силно и отпуснах глава.Затворих очи и се молех да се събуди.

След като Хейли отиде при Нейтън,аз отидох при Неси.Седнах на леглото до нея и погалих лицето й,отмятайки кичур от косата й.-Хайде Неси,отвори прекрасните си очи...или поне дай знак че ме чуваш...-целунах я по челото,погалих я по бузата и нежно целунах устните й.-Събуди се спяща красавице...-затворих очи молейки се да отвори очи.